... нещо

СОЛАР (Дима)
224 919

13.07.2011 г., 21:21 ч.

Поезия » Друга

687 0 2

Аз съм молитвата.

И защото съм мъдра -

приличам на себе си,

започнах

душата си да кърпя.

В глезените на светлото се вкопчвам -

искам То да се весели,

сякаш се къпе в поток.

Не го пускам,

докато не ме намери онова красиво, крехко

и независимо колко е чупливо Нещо.

Дали да не изтупам праха

от предишна сексуалност -

да го погледна право в очите

и времето да застине много, много дълъг миг.

Безсрамно да се извие във въздуха

като аромат

и да започне да действа...

погали косата ми

огнена,

прокарай в нея

дълги пръсти,

да простене мелодия

от небесни звуци,

единствено от нас

разбрана...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.