exs_77 (Екатерина Спасова)
141 375
13.06.2012 г., 0:06 ч.

Нещо като спомен 

  Поезия » Друга
642 0 3

В тази толкова приказна вечер

с тази толкова светла луна,

ти си толкова грозно далече,

аз - отново банално сама.

 

Не е тъжно, дори не е скучно,

само малко (незнайно защо)

носталгично назад се завръщам

и усещам отново любов.

 

В тази светла и хубава вечер,

в тази толкова лятна тъга,

в мойте мисли дори си далечен

и не е пак за нас песента.

 

Наша песен - така незавършена,

наше лято - едничко в света,

наша обич - едва непрекършена,

в наште погледи спи младостта...

© Екатерина Спасова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??