По златарската улица бавно вървя,
а край мен магазини със скъпи неща.
Колко много богатства е градът тук събрал:
колиета с брилянти, обици със рубини
платинени пръстени с аквамарини,
красива огърлица с благороден Опал...
Но защо не ги искам? Какво там синее?
Виждам пламък в очите ти.
И сърцето ми пее!
© Ангел Милев Всички права запазени