Anita765 (Ани Монева)
296 11763
20.12.2008 г., 12:24 ч.  

Нещо за бижутата 

  Поезия » Друга
1650 0 32

Не нося пръстени, а само обеци.

Металът в пръстените беше леден.

Ушите ми продупчваха сплетни.

Сергията бе там и в гледах.

 

Избирах си ги трудни по размер,

а златото изглеждаше ми скъпо.

Ядосвах се, че някой беше взел

недостижимата, без свян, триръко.

 

Синджира с кръста в мамини си скрих.

Нали и досега не ме е кръстила.

Навярно него сложила го бих.

Посегнах, но видях, че вече скъсан е.

 

Не помня. Нямала съм и една,

дарила ме е баба с треперушки.

Ушите ми пробила е сама.

Без пистолети, нямало е пушки..

 

В Неделя ( казваше се тя така),

денят, когато ходи се на църква.

На нрава ми не вдигаше ръка,

опази трепета му в мене първа.

 

Но още помня, как ме беше страх,

когато обеците си на мен подаде.

В сърцето треперушките прибрах,

че слънцето умира и по пладне.

 

Не нося пръстени, а само обеци.

Едни са скъпоценните. От баба.

От трепета на детските горчи.

Търпя. И него да не ми ограбят.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??