Нещо за сърцето
Сърцето за да укротиш и с капка мед да го намажеш,
ще седнеш кротко отстрани, ще стоплиш лявото ми рамо.
А после дълго ще мълчиш и нищо няма да е важно,
освен дланта ми да държиш, и тя да знае, че сме двама.
Каквото плаче, ще лежи в дъха на устните ти меки.
Ще заболи от тишина, но в тихото сме съвършени.
Ще стана бяла от копнеж и тялото ми ще олекне,
по устните ти ще чета, че болките са преживени.
Ще стоплиш въздуха край нас, додето цял заруменее
и в някой миг от вечността ще кажеш нещо за сърцето.
Ще бъде обло и добро и между нас ще заживее, ...