Очите си красни към мен обърни

и плахо, но топло ме с тях погледни,

сърцето ми с поглед за момент стопли

и знай, че твои са моите дни.
Аз паднах прехласнат по твойта осанка

и в миг се превърнах в съпътстваща сянка,

преследвах те, търсех те, бях толкоз изплашен,

че животът ми тъжен без теб ще е страшен.

Какъв глупак само, безумно наивен,

да вярвам, че любовта е дар толкоз свиден,

ах, как не прозрях, че да я изпитвам

не е достатъчно, а че да опитвам

любов във сърцето ти аз да събудя,

е невъзможно, а по-скоро теб ще прокудя

далече от мен и от моя живот

и сълзите любовни ще станат потоп....

Но аз не боя се, животът пред мен е

и обич по-силна по пътя ме дебне

и рекох си - "Недей да униваш, а горд изправи се

за здраве и сила  ти помоли се,

със песен стани и с усмивка легни си,

животът е силен, но по-силен ти си".