Нестинарски
пристъпвам в жаравата,
жежки въглени
бляскат в нощта.
Душата в екстаз.
В полет тялото.
С птичи поглед
обхващам света.
Бие тъпана.
Блъска сърцето ми,
в ритъм стъпват
студени нозе.
В танц магиен се кърши
снагата ми,
плаче свята икона
в ръце.
Аз съм тази,
която, танцуваща,
обладана
с езически дух,
с огнеходство
предавам си тялото
в приношение
жертвено - тук.
В транс и тайнство
обличам жаравата.
Нестинарка.
ОбрЕдна жена.
И отрекла во веки
забравата,
ритуално
възлюбвам света.
© Таня Мезева Всички права запазени