Нестинарката...
Щом лятната вечер над друми стаени
отпусна за отдих криле натежали-
с покана за Вечност Звездите студени
сам Божият Дъх за да греят разпали...
Вечерна мъгла над полята изплита
невидима мрежа от нежност, в която
щурец там заплетен из тъмното хлипа
и куче разлайва в нощта Самотата...
...Жарта оживява и мрака подгонва
в отблясъци цяло трепти ширинето,
отвреме-навреме Звезда се отронва... ...