Днес ми е самотно. Сиво е. И даже - неусмихващо.
Студено е. А мислите ми мъртви са... като обесени...
Небето в себе си се е притурило... притискащо...
и лешоядно облаци над утрото са се надвесили.
Изпратих лятото. Замина си. А вятърът изграчи.
(Кога ли пък не е флиртувал с гарвани, че и сега ли...)
Изтръпнали са плажовете по брега, а пустотата крачи...
Морето украсява стъпките ú с разпокъсани воали.
Солени пръски мокрят въздуха и той трепери.
Скалите зъзнещо с тъга на сивото са се отдали.
Денят наднича в раковините с надежда да намери
частици топлина в извивките на нежните спирали... ...