Попаднах в плен на илюзия една,
че с теб ще сбъдна своя фантазия поредна.
И така се озовах в създаден от себе си капан
от бодливи тръни изтъкан.
Търсих те под камък и дърво, копнеех да полетим заедно.
Без никой да разбере, защото това, което исках, забранено е.
Представях си те снажен, неопитомен, непоклатим.
А оказа се безпощаден, жесток, неумолим.
Дали поне наум прелисти
моите вопли?
Долови ли мълком мислите сиротни?
Не даде израз на вътрешния порив естествен и природен, ...