След толкова време
и толкова страдание,
какво още ще вземе
нашето навежие?!
Всички вървим напред,
с гордо вдигнати глави,
мачкайки всичко наред,
неосъзнаваме, че сме сами!
Искаме по още нещо,
след като имаме всичко,
приемаме всичко тежко
и не се лишаваме от нищо!
05.11.2009
© Димитър Стоянов Всички права запазени