10.07.2012 г., 23:18 ч.

Невидима 

  Поезия » Друга
701 0 7
 

Невидима ли съм? Невидима.

Смълчана в себе си... и потъмняла.

И думите са неми. Всеки път 

е просто неизчакана раздяла.

И тичам... тичам към заспали замъци,

обвити в тишина и мрак.

Висят надолу посребрени прилепи,

полудели в самотата си. И пак 

докосвам с устни извора на времето.

Понякога успявам да открадна глътка.

Бръшлянено увивам се във дните си.

И връщам взетото без никакъв остатък.

Невидима ли съм? Невидима.

И свива ме ужасно неизказаното.

Зазиждам се във замъци. Настръхнали.

И пак жигосвам върху себе си началото.

 

 

~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??