Невидима клетка
Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...
дори и мислите крещят...Престанете -
стига вече...неравна е борбата и несправедлива!
Поглеждам сивото небе - дори и слънцето
забулено е във мъгла...Но пък смело
горе в небето кръстосват белите следи
и правят мрежи в небето...И все се питам...
Кой бутончето държи...изкуствен интелект
или пък хищен - ненаситен звяр, загубил
човешкото във себе си отдавна...
И за какво!? За какво е всичко...!?
А отровата се спуска отвисоко,
превзема сетивата и боли...
за малките деца - за всички хора
за всички живи същества...!
А природата ридае с дни - сълзите ангелски
отровата искат да отмият... а земята стене
иска помощ за да опази новото звездно поколение!
Звездни семенца дошли от толкова далече...
И всемирните сълзи искат света ни да опазят!
Вълшебно измерение трепти...отворен е
портала звезден...Невидимата клетка
на страха троши и изплита лунен мост
от строшените вериги...Луната сребърно седефен фар
сред звезден океан блести в небето в най - древната
галактика на времената...Вълшебно измерение трепти
и записва всяка мисъл във всемира...Били ли сме...?
Или не сме били добри...!? Ще съумеем ли...?
Със общи сили света да си опазим...! Силни сме...
И изпращам обичта си във всемира и пулсира
любовта и във звездните атоми на всички хора...
И тази обич е толкова нежна...Тази обич е толкова истинска!
Затова на колене заставам пред тебе и ти казвам...
Обичам те моя звездна Вселена...А вселената отронва
благодатни сълзи и във златна люлка ни тихо люлее...!
09.06.2023г
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Катя! Така е, трябва да я пазим.
-
Лили, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
Стиховете ми са за всички вас...Трябва да бъдем силни
в тези трудни за нас години и да пазим надеждата и
най - вече божествената искрица в нас...
Бъди благословена мила, Лили!
"И любовта - пурпурни крила разтваря...
За благите вести пулсиращи в кръвта ни!
За този миг незабравим на листа бял записан!
Дали това е стих...или е само звездна мисъл...
За музата си звездна от еликсира на живота
жадно аз отпивам...Крилата си разтварям
и с мислите политам към безкрайните Вселени!
На светлината верен Войн...та в земните си мисии
да ви докосвам с мир, любов и надежда...
Светъл лъч - пронизваш тъмнината...!"
Откъс от стиха ми - Звезден стих -
“ Заключена в невидимата клетка на страха
не зная още как съм цяла - душата ми
крещи за свобода и за истината свята.
Лъжовен свят - стар, отмиращ и далечен...”
Не знам кое по-напред да цитирам, това стихотворение не е само твое, мое, и на всички прочели. То е на цялата звездна и златна Вселена. Дълбоко се развълнувах, четейки този стих! Толкова си прекрасна, Катя…Бог благославя перото ти… -
Иванъ, благодаря ти за хубавия коментар!
***
Моя обичана вселена,
вземи ме в своята прегръдка...
Покажи ми верния път,
как себе си сама да намеря...
Изгубих се някъде по пътя на живота.
Ето,чувам звън на камбани...
Те показват ми пътя в нощта,
неродени звездите днес се раждат,
ето, красота - съвършенство... миг вечност...
Звездна люлка за мене се спуска
и разпръскват се в мрака божествени искри...
Из"Вълшебно измерение"2017г
Катя Джамова
Мили приятели, Благодаря ви от сърце за подкрепата и хубавите коментари! -
palenka, благодаря ти за топлината!
Петя, благодаря ти за искрения коментар!
Младене, благодаря ти за хубавите думи и коментар!
"Защо съм тук...
Каква е земната ми мисия...
Ще мога ли? Да променя светът...
Да бъде мирен и добър...
А любовта на мислите -
да събуди заспалите души...
И в закодирания код на времето,
да достигна до дълбините на душата!
Защото в нас е закодирана -
любовта към Вселената
и звездното начало..."
Откъс от стиха ми "Вестоносец" -
Създаването на изкуствения интелект, е началото на края на човешкия род! Щом като той ще върши всичко, нуждата от човека за съществуването на Вселената ще се окаже излишна! Ще останат само най-мъдрите, за да сложат край на шестването на Изкуствения интелект... Повдигаш изключително важна тема, а свободния стих дава възможност за цялостно пресътворяване на богатите душевни чувства, които те вълнуват! Имаш богато въображение! Моите поздравления, Катя! Продължавай с мисълта по безкрайните Вселенски Селения! Много мъдрост, сила и енергия дават те!
-
"...И все се питам...
Кой бутончето държи...изкуствен интелект
или пък хищен - ненаситен звяр, загубил
човешкото във себе си отдавна...
...
...Вълшебно измерение трепти
и записва всяка мисъл във всемира...Били ли сме...?
Или не сме били добри...!? Ще съумеем ли...?
Със общи сили света да си опазим...!"
Актуално и силно обобщаващо - "да бъдеш или да не бъдеш..." във вселенски измерения. Оптимизмът ми е в това, че без хората цялата вселена ще се чувства по-добре. Така че - без тях!!!
Заразителен е твоят оптимизъм, Катя. Поздравление за хубавия стих! -
Силно е, Кате.
Само тази обич може да спаси света! -
Хубаво е. Всички се чувстваме така понякога.
-
❤️ Мое! Изказано по най-добрия начин!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
