Тунелът на живота ми е крив и влажен,
завива в грешните посоки всеки път.
Дори съдбата на онзи плъх гаражен
си струва да харижа тази моя плът.
Разядена е вече от безчувствените мисли
на всички тез тълпи от хора без души.
Руши се във ума им. Това е завист ли?
Хм, това е връвта, която и теб ще удуши.
Не ще се увие около врата ти крехък, не!
Дори няма да те дебне да си уморен.
Неочаквано ще ти дойде на свиждане
и ти ще се окажеш като мен победен...