26.01.2012 г., 10:21 ч.

Невидима примка 

  Поезия » Философска
901 0 0

Тунелът на живота ми е крив и влажен,

завива в грешните посоки всеки път.

Дори съдбата на онзи плъх гаражен

 си струва да харижа тази моя плът.

 

Разядена е вече от безчувствените мисли

на всички тез тълпи от хора без души.

Руши се във ума им. Това е завист ли?

Хм, това е връвта, която и теб ще удуши.

 

Не ще се увие около врата ти крехък, не!

Дори няма да те дебне  да си уморен.

Неочаквано ще ти дойде на свиждане

и ти ще се окажеш като мен победен...

 

© Цуци Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??