gamarima (Маргарита Петрова)
123 337
8.01.2019 г., 20:33 ч.

Невидимата нишка 

  Поезия » Философска
1095 0 5

                                   В чакалнята на гарата е топло...

                                   и Зимата се кани да си тръгва!

                                   До печката,над кофите с брикети,

                                   позастарял човек се е пригърбил.

 

                                   От пейката го гледат през насмешка

                                   очи на леко пийнал пътник.

                                   - Хей,дядо,теб не те ли искат в къщи,

                                   че чужда топлина прикътваш?

 

                                    С неловки пръсти старецът загръща

                                    прокъсаната,избеляла дреха...

                                    - Ех,синко,аз си нямам никой!

                                    Работя тук - под тази обща стряха.

 

                                    Преболедувах много свои болки,

                                    но все сред хората - на тази пейка...

                                    Невидима е нишката,която

                                    да паля огъня - ме е обрекла!

      

                                    А,ето - скоро ти ще отпътуваш...

                                    и друг ще дойде,за да се постопли!

                                    Защо не ме попиташ,колко струват

                                    продънените от брикети кофи?

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Зимата през моя поглед »

30 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??