31.07.2010 г., 1:09 ч.

Невидимото е... 

  Поезия » Друга
795 0 11
Не стъпките аз чувам,
а тишината,
разливаща се по паважа.
Не думите аз помня,
а звуците, кънтящи
в мрака…
Не разпознавам силуета
пред погледа,
натрапващ се сега.
Очите си затварям
уморено,
написвам мислено ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??