НЕВИДИМОТО ОГЛЕДАЛО
... едно потайно огледало във всекиго от нас мълчи,
красиви на душа и тяло – във него вперваме очи,
но – ако по душа сме кофти, то ни зачерква на черта –
и няма сребърни пантофки да ни надене пред света,
то няма как да ни излъже, че в миг ще станем по-добри,
като се видя, ставам тъжен, защо? – иди го разбери,
уж, съм красив и адски умен – пък то ме прави на глупак,
и млъквам аз – кротуш игумен, във бездни безсловесен мрак,
в зори е повод за начало, по залез млъква с поглед строг.
В невидимото огледало! – през нас се вглежда Господ Бог.