Седнах да пиша шедьовър.

На масата сложих ордьовър.

Е, и шишето с уски,

да станем с музата близки!

Тя пък така запрепуска,

направо тройката руска!

Здраво юздите и хванах,

писане бясно захванах.

Хич не поглеждах шишето-

до колене бе морето.

Стихът плавно се лееше,

сякаш Лилито пееше.

Направо-пълна идилия

и тържествувах аз, милия!

Чак пък такава сполука,

сега в момента. И тука!

Плътно с мен музата беше,

на рамене ми стоеше

и във ухото ми гъгнеше,

не мислеше хич да си тръгваше.

Но, нещо взе да буксува...

Късметът май ме напсува!

Погледнах шишето с надежда-

решение лесно изглежда.

Ако го вдигна, обаче,

музата ще се разплаче.

Шапката ще я застяга

и ще си тръгне веднага.

Не искам да я стресирам-

нали към "Нобел" напирам?

Решения трябва да взема.

Край на тази поема!