По плажа се намокря фрагментарност
и за момент добива плътен силует.
Но после пак изсъхва до молекулярност
и въздухът разнищва този плет.
Конкретиката се загубва във нощта
и търси тялото си - хладна.
Намира се в душата на свещта,
но се стопява в пламъка си - гладна.
Настъпила на сянката си плаща -
се мъчи някак си да го прикрие.
Неосъзнаваща, че тя крилата ражда -
се спъва и очите си разбива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация