1.06.2024 г., 14:20 ч.

Невярната любов 

  Поезия » Друга
272 1 5

 

Изпекох аз пухкава, дъхава пита

за моя любим –  на сърцето ми крал,

който тъй нежно гали душата ми свита,

с такава голяма любов той не е  живял.

 

Уверено, смело, на любовта ще заложа

каквото и ти, мое сърце, да понесеш,

помагай ни, моля те, обични ми, Боже,

с любовта ний в цветя ще превърнем всичката леш.

 

Но какво се случва, той си отива?!

Захвърлил мойта любов – розов гранит,

поглежда ме черно и някак си криво?

О, как ще живея в тоз безлюбовен мой бит…

© Нина Стоянова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Буриме »

23 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??