24.11.2024 г., 11:45 ч.

Невъзможник 

  Поезия
99 1 2

НЕВЪЗМОЖНИК

 

Живея сам. Ужасен невъзможник.

С любов посрещам всякое добро.

Със злото в отношения сме сложни –

връз мене щом се лее из ведро.

 

Със обич срещам всеки жив човечец.

Бог го е пратил – да ми бъде брат.

Защо сами – нали светът е вечен –

превръщаме го в невъзможен Ад?

 

Сред 7 000 000 000 безподобни

се питам на чист български език

защо се мразим? И защо сме злобни,

когато всички сме дошли за миг?

 

Нас утре просто няма да ни има.

Невям ще ни издирват с ехолот?

Ще отлети Вълшебникът с килима

към някой друг – и по-щастлив, живот.

 

Доде вървя в най-черните си доби,

дори не зная как ще издържа.

Живейте, братя! Този свят е Обич! –

а следващият просто е лъжа.

 

20 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 13, 05 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??