Отново си се върнал! Без да те усетя,
утъпкани, пътеките ми прашно стенат.
И криволичат във заблудата нелепа,
където лепнещи преструвки ме превземат.
Безкръвно изпохапани до невъзможност
са дланите... в преплетени въпроси.
И върволица в необятна сложност,
към безбрежно безтегловие ни носи.
Завърна се, а отговорите откри ли!?
Онези, за които ме разсичаше безмълвно...
Просмуквайки съмненията гнили,
стремлението гаснеше... бездумно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация