Незабравка
Прощавай, синеоко цвете,
замислено, свенливо,
не зърнах твойта красота,
отминах мълчаливо!
Примамена от висини
и хубости далечни,
потърсих в чуждите страни
аз прелестите вечни.
Но днес, когато уморена
на прага роден спирам,
от тебе по-прекрасен цвят,
повярвай, не намирам!
Таня Иванова
© Таня Ив Всички права запазени