Обръщам се назад и гледам пътя си.
Изминала съм доста. Не му се вижда края.
Изкачва се по стръмното, а после спуска се.
Научила съм много, но още толкова не зная.
Научих се да чакам изгреви. И сто надежди.
На хората доброто с любов да го даря.
Стените да прескачам. Изплетени от прежди,
лъжи да подминавам. И… да простя.
Продължавам да обичам! Да вървя!
Да падам и да ставам, пътят няма да е лесен.
В този юлски ден, щурчето ми запя
тих рефрен от незавършена песен.