НЕИЗБЕЖНОСТ
Машинката е нещо "развалена"
от сутринта петата ме боли ме боли...
Тук Старостта е грабнала остена
и сякаш иска да ме унизи!
Аз знам, че болката ще мине.
Но по петите ми е Старостта,
сърцито ми от нея ще изстине
а може би ще ми отнеме и Света!
Аз знам, това е нещо неизменно –
това е жизнения кръговрът!
Сегашното измества всичко прежно
и прави "темане" на някой млад!
Аз за това на никой не се сърдя,
не мога всичко туй да променя!
Болезнено не го приемам, твърде,
но искам само да го обясня!
В задгробното не мога да повярвам...
Нима отново щи се преродя?!
Логично ли е тъй да си разкарвам?
О, по-добре ми е тук да си стоя!
21.11.2011г. София
© Христо Славов Всички права запазени