Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите
взели в обятията си тялото ми.
Преливат, вълнуват, поглъщат,
не спират, взимат, не връщат,
вечни нощи под лунни лъчи
се взират, искат още -
от очите ми: лаврови сълзи;
от устните ми: бисери; ...