sauronboab (Борислав Ангелов)
148 412
20.01.2008 г., 16:48 ч.

Незнайно как... 

  Поезия » Философска
579 0 6

Потъват сенките, повлечени от мрака,

но чист е споменът, обгърнат във тъга,

морето вие, с тътена на влака,

летящ към пропастта незнайно как.

 

Луната заблестя на хоризонта,

проправи път сред морския простор,

а слънце осветява още фронта

и светят планините сред затвор...

 

Полъхва нощен бриз,

мигът отлита,

като каприз на мъничко дете,

и никой и сега не се запита,

защо за малко той да не поспре.

 

Нима сега е другото по-важно?

Нима и този ден е "просто ден"?

Отлита той, макар и бавно, бавно,

дали е той съвсем "обикновен"?...

 

И мислят те как времето си да „убият”.

Убиват го наистина – уви,

те искат нещо важно да открият,

а времето все бавно ги ломи.

 

Отлита този миг и ден, година,

отлита все тъй бавно цял живот,

нима живял съм, щом не съм поспирал,

за красотата в този миг – живот...

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??