ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
12.09.2018 г., 0:16 ч.

Ниагара 

  Поезия » Философска
822 1 4

Земята е дервиш, въртящ се от мечти
и всеки миг, и ден във нищото изгарят.
Човек се ражда просто за да полети:
животът е – да паднеш в Ниагара.

 

Коват крилете ни със думи от бодли.
От клетката във клетка как да бягаш?
Душата като воденичен камък ромоли
из чувствената страстна Ниагара...

 

Приижда времето като река от гняв...
и укротяват изгревите светли мрака.
А любовта е корабът – изгубил бряг,
готов да влезе смело в Ниагара.

 

И някой ден, щом спомен завали,
а истините в облаци от смях догарят.
Ще осъзнаем ли за миг един дори,
че щастието е в дъха на Ниагара...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??