Ние

24.08.2008 г., 17:35 ч.

Поезия

667 0 4

Ти си моят глас разумен.

Ти си всичкото, което аз не съм.

Ти си моят кръст изгубен.

Ти си малкото реалност в моя сън.

Аз съм твойто диво подсъзнание.

Аз съм всичкото, което ти не си.

Аз съм твоят кръстоносец във изгнание.

В твоята реалност, аз съм сън, нали?

То е наш'то сбъднато желание

и е всичкото, което ние сме.

То е кръст, сглобен със отчаяние.

То е смисъл да вървим напред.

Тя е чакана като деня,

и е всичкото, което нямаме.

С тихи стъпки се прокрадва във съня

и е бъдещето, във което вярваме.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.