ria (Гергана Иванова)
284 3180
21.03.2008 г., 10:31 ч.

Ние, другите - лудите 

  Поезия » Философска
2358 1 32

                                                                        ... посвещавам на всички поети-откровенци

 

Ние, другите - лудите, често сме странни...

За нормалните, черни овци сме във стадото...

И напук на света, сякаш рози сме ранни,

разцъфтели в снега от копнежи по лятото...

 

С пръст ни сочат различните и ни се чудят

как по детски мечтаем и в приказки вярваме...

Тук-таме съжаляват ни, повече хулят -

вечно с вятърни мелници, че се сражаваме...

 

Все вълнуват ни разни чудати въпроси:

"Спи ли Вятърът? Кой пали нощем звездиците?"...

Трън сме в чужди очи със души-албиноси,

но за топли сърца чудеса сме... по жиците...

 

Ние, другите - лудите, в полет сме живи...

По небето с крилете си обич рисуваме...

Правим цветен света с наш`те рожби от рими

и след края, в следи от слова съществуваме...

© Гергана Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко си права!Светът се крепи на такива като нас-другите,лудите
  • Наистина сме от лудите, но от нези симпатичните , без които земята би била най-скучното място!
    Невероятна си!!!
  • Поздравления Гери, толкова добре описано.
    Какво да кажа, безмълвна ме остави, да...
    На който каквото там горе му е орисано,
    да луди, ала летят душите ни на свобода.

    Поздрав, усмивка и прегръдка.
  • Поздрави от една лудичка!
    / дано скоро някой да ми дойде на свиждане/
    Прегръщам те за този стих!
  • Прекрасен стих!!! И много важно за "лудите"! Нека да е като при Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече!" Поздравления и аплодисменти, Рия!!!
  • Поздравления, Рия! Възхитен съм и от този ти стих!
  • ''Правим цветен света с наш`те рожби от рими
    и след края, в следи от слова съществуваме...''
    !!!!!!!!!!!!!!!
    Благодаря ти, че го прочетох!
  • "И напук на света, сякаш рози сме ранни,
    разцъфтели в снега от копнежи по лятото..."
    Прелестно е!!!



  • Прегръдка от една луда!
  • Поздравче! Достойна защита на гилдията! Аз бих казала така:
    Омръзнаха ми черните обувки,
    ще им сложа пъстра панделка...
    какво като ме гледат -
    къс от тази веселост
    скришом искат да откраднат!
  • !!!
    ,,И напук на света, сякаш рози сме...''
    Да бъдем! Да правим по цветен света!
    Поздрав и благодарност за посвещението, Гери!
  • Чудесно написано!
    Поздравления!
  • Еми, Т'ва Е - класика
  • Едвам се измъкнах от ризата, оная - със странните ръкави! Само да напиша и едно "Браво", че чувам, санитарите идват! И много поздрааа
  • Много,Много ама много хубав стих!!!
  • Като най-високата вълна ме плисна, мила Рия,
    но и аз обичам лудостта и високите вълни,
    прегръщам те с обич, мила!!!!
  • Душата ми е пълна с безброй слънца, когато съм с вас, обични приятели! Откакто съм в "Откровения" животът ми не стана по- лесен, но по- хубав и изпълнен с взаимно споделена обич, която никой досега не ми е дал...
  • Прегръдка за този стих!
  • Чудесно написано и прекрасно вълнува този стих!Прегръщам те с пролетен поздрав!
  • Много истини си написала.Браво и за идеята и за изпълнението!
    С обич ,Гери!!

  • А колко пъти казаха ми
    стани светът те чака.
    С пръст показаха ми,
    къде да хвана влака.

    А аз допушвам в музика
    пореден стих на душа осакатена.
    И припукана илюзия
    красиво намотава дъгови вретена.

    Плетем от черна вълна
    смъкната от дерача до кажа.
    Цъфтеж,вълни и първа глътка
    и малко цвете сцепило паважа.

    Ние другите -лудите,
    които някога някак живота посече.
    Все ни се чудите
    заклаха ни, а небе от там изтече.

    И все по-красиво и все по уханно,
    прави го поредния пирон.
    Ще се чуем нощем тайно.
    Ще се видим,без светлина и без пилон.

    Разголени от думи
    от чувства и мечти.
    Оплюти като луди
    но лудият си ...ТИ!!!


    е такива сме и ще бъдем винаги ...
  • Прегръщам те и те целувам с обич, мила Риа!
    Благодаря ти, за прекрасните слова!Невероятна си!!!
  • И аз благодаря за посвещението. Чудесен стих. Много верен и много добре написан.
  • "Трън сме в чужди очи със души-албиноси,

    но за топли сърца чудеса сме... по жиците..."

    Нека кацна за малко при тебе на жицата
    и да кажа, че също преливам от радост
    в обществото на лудите тръни-мислители.
    Защото тази лудост е неподражаема
    заразна и вълшебна и пречистваща ...

  • Великолепно посвещение! И аз благодаря от сърце! Поздрав и усмивка!
  • "Ние другите, лудите"
    сме изумрудите
    цветята сините
    или маслините
    в нечии мили очи
    Бръчки на щастие
    ражда прекрасното
    ражда акорди и стих.
    Ражда разбиране
    себенамиране
    в нечий приятелски лик.
    Искри от огъня
    над босоногия
    танц със Иконата-стих
    не ме пожалиха,
    милват ме , галят ме,
    спомнят ми ромона тих
    на онова ручейче,
    в себе си скътало
    спомен за живи води.

  • Ами...освен една прегръдка и от мен!Много ме зарадва!поздрав!
  • Радвам се, че отново те чета.
    Много липсваше тук!
    Лудите ще оцелеят
  • Душичката тя, какво като сме луди, много ни е добре!
  • Трогателно. Поздравления.
    --
    "души-албиноси" - !!!!
  • Прегръдки за прекрасния стих и от мен!!!Аплодисменти!!!
  • може ли да те прегърна?
Предложения
: ??:??