5.01.2010 г., 22:11 ч.

Никога сам 

  Поезия » Друга
831 0 12

Блестят във очите ми пътища снежни.
Дебнат капани. На лов за мечти...
Търся следи от целувките нежни -
капки любов от предишните дни.

Всички понятия бягат от спомена.
Много пътеки се сливат в една.
Дървото край пътя започва от корена.
В листата зелени пълзи тишина.

Вчера сънувах заветната истина.
Днес я забравих. И хвана ме страх.
Спуснах си котвата. Влязох във пристана.
После почистих душата от прах.

В ранната утрин изникват желания.
Станах и тръгнах, без нищо да знам.
Празен и бял, с подновено съзнание.
С нови надежди. И никога сам...

© Йордан Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??