23.01.2020 г., 23:55 ч.

Ниша за времето 

  Поезия » Друга
457 2 2

Времето препуска по стрелки раздвоени -

изтича към един отговор, после към друг.
Губим се в тинята на една неувереност,
докато животът ни бяга. А сме без пулс.

Крехки са мислите ни, само думите силни -

колко думи ни трябват, за да не си кажем нищо.
А вътрешно усета ни трепери самотен,
жадуващ любов, говореща езика на истината.


Такава увереност, с моменти на вечност -
съществува от обич в безкраен момент споделен.
Засяда и времето в една малка ниша.
Животът е в миговете, в които го спрем.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??