3.06.2015 г., 20:48 ч.

Нищо 

  Поезия » Друга
490 0 1

Вече не усещам студ
Вече не усещам болка
Обикалям като призрак
Гледайки как хората остаряват
Минута след минута
Секунда след секунда..
Времето тече, а нищо не се случва
Чаках и последната минута да мине
Чаках да се случи чудо
Чудо, което не се случи
Мечта, която остана да дълбае и малкото останало ми сърце
Мечта, която знаех, че е невъзможна
И все пак стоях и чаках...
Нищо не се случи
Мрак се разля по земята
Мрак, в който се чувствах в свои води
Мрак, който беше обгърнал душата ми
Мрак, който никога няма да ме пусне да избягам...
Не усещам студ, нито болка
Вече не чувствам нищо...

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не всичко в света е мрак, студ и болка. Да живота е труден, но не и невъзможен за живеене, мечтите също са трудни за постигане, но не и неосъществими.
    Поздрави за стихотворението!
Предложения
: ??:??