yotovava (Валентина Йотова)
2646 22386
7.11.2022 г., 9:58 ч.

Нищо лично 

  Поезия » Строги форми
332 1 6

НИЩО ЛИЧНО

 

Сенките се спускат край реката.

Нищо лично. Време е да тръгват.

Аз не знам къде, но е оттатък –

някъде, където не е тъмно,

 

и в крилете им домуват вятър,

тих свистеж сред пролетното жито,

врабчова сълзица по росата,

макове и менци ненапити...

 

Все не вярвах, но сънувах снощи –

баби ми как шета по небето,

меси питка, бае над котлето,

 

дядо ми е млад и псето пощи...

Щях да ги прегърна, но – проклето

призори навън пропя петлето. 

 

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво за този сонет! Уважавам класическите форми!
  • Така е, Валери, ама нали все си дирим виновник
  • Топла и въздействаща непосредственост на изживяванията, мислите, спомените.
  • Толкова мило ми стана! И как нежно си изрисувала тази "врабчова сълзица по росата"!
    Прелестно пишеш, Вал, поезия от висша класа! Браво!
  • Петлето провали магията на съня...
    Хубаво е, Вал!
  • Не е проклето петлето, Валюше, Времето лети и не спира, затова сме толкова нетрайни.
Предложения
: ??:??