Нямам нищо за губене. Само сърце,
разпокъсано наполовина.
Ако ти ме обичаш – това е добре.
Днес не давам любов, само взимам.
Ако ти ме обичаш – добре е това.
Значи имаш си болка за чувстване.
Аз си имам една уморена душа.
И стотици моменти пропуснати.
Ако можеш, обичай ме заедно с тях –
нямам друго какво да предложа.
Няма как да си върна това, дето бях.
Ни да стопля съпружеско ложе.
Няма как да трепери сърцето ми, щом
чуе стъпките ти зад завоя...
Ако искаш, добре – ще крася твоя дом.
... Но не ще бъда никога Твоя.
© Павлина Соколова Всички права запазени