След дълга, неравна, чудовищна битка...
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече...
и двойно аз виждах напред...
снегът заваля над месата ми стари...
аз сила не чувствах у мен...
Но...
странно как...
някак...
видение имах...
изплуваха спомени
в мен...
и болката цяла
що в себе си чувствах
изчезна внезапно далеч...
Изправих се аз,
а ромфеите вражи
изпадаха мигом от мен...
Ръцете протегнах и думи прошепнах...
магически думи...
след миг...
от моите длани създаден бе вятър...
изтласка той злите от мен...
аз чувах как стенат... аз чувах въздишки...
но късно за милост бе веч...
изрекох повторно магически думи...
и вятър създадох към мен...
обратно доведе той злите
до мене...
и грабнах ромфеите
в миг...
Посечени бяха
от своите стари
и верни оръжия
в миг...
Останал без сила,
ранен и измъчен,
се свлачих след миг
на нозе...
да, аз победих,
но цената бе скъпа...
какво ме очаква...
не знам...
дали аз нападам...
дали се аз браня...
все патя...
все плащам...
безчет...
03.12.2017г.
© Андрей Андреев Всички права запазени