...Но днес ми липсва твоето "Здравей"
Не знаех, че след време ще ми липсваш.
Че няма да те има в моето сега.
Не знаех, че за теб ще пиша тук- на листа,
а въздухът ще е заразен с тъга.
Танц тъжен, ще изпълни дъжд по керемидите,
а после слънце ще огрее изоставената къща.
Котки и котаци жално ще мяучат край комините…
А пък животът уж ще е все същия…
Гъсениците се превръщат в пеперуди.
Във перли – песъчинки незначителни,
Небето в тропиците пак е изумрудено,
а залезите споделени - възхитителни.
Влюбените се целуват непринудено,
в парка и в тролея,
а други – разстояние, които ги дели
честичко поглеждат към дисплея.
Моряшките жени с надежда,
очакват кораба на някой кей,
а слънцето отново дипли златна прежда…
Да, всичко си е същото,
но днес ми липсва твоето „Здравей…“
© Ирен Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Превъзходно, много красиво и емоционално описано, браво!
-
Ан, Силвия, Любомира, Доче, благодаря ви, че прочетохте и разбира се, драго ми е, че ви е харесало стихотворението ми.
-
Усетих болката... Стихът ми допадна.
-
Ах.. невероятно!
-
Въздействието от стихът е осезаем! 🍀
-
Виолета, Албена, благодаря ви. Наистина на всеки му се случва, някой да му липсва, по различни причини... Благодаря и на останалите прочели.
-
Познати са ми тези усещания, Ирен. Поздравления за стиха! И финалът е убедителен!
-
Много хубав стих, Ирен.
Винаги някой ни липсва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
