Няма да те видя сред листата,
но какво, но какво от това?
Макар да си девето чудо ти на света –
кой ли вярва днес в чудесата?
Измислени вселени измислят нас,
а клоните попиват във пръстта.
Измислени тотеми не вярват в нас,
а сенките им пеят тъмнина.
Добрата, стара чаша
днес стои напълно празна –
но какво, но какво от това?
Самотата ни намига със усмивка мазна, ...