Но кой си всъщност ти,

че имаш май повече лица.

Обичах те, надявах се – и ти.

Но оказа се, че ти си с две лица.

А казваше, че ме обичаш.

Аз ти вярвах. Подадох ти ръка.

Вярвах в теб и любовта.

Но прикривал си се

зад усмивката фалшива.

Второто ти аз, оказа се жестоко.

Усетих болка в гърдите.

Изтръгна моето сърце.

Погуби младостта.

Едва ли подозираш

какво ми причини.

Споделях твоя път,

докато ти си лъгал,

без да спреш дори за миг.

Кой си всъщност ти, сега разбрах.

Прикрит, самовлюбен егоист.

Без свян изричаш пак лъжи.

Усмихваш се отново,

с лъжовен поглед обещаваш.

Отново се прикриваш,

но как да ти повярвам,

когато вече знам,

зад фалшивата усмивка

се крие второто ти аз.

Твоята лъжа, пътя раздели.

Тръгвам си от теб излъгана.

Недей, не ме търси.