Наивното движение на пръстите 
след мисъл и желание за нежност 
ме кара впървом да се кръстя, 
че още в мен тая надежди... 
За времето - как може да се връща. 
(И само аз не съм разбрал за тайната). 
За пълната със глъч семейна къща, 
и топлите ръце на майка ми. 
За първите любови и копнежите, 
за онзи пулс след хвръкнало сърце. 
За плановете смели и летежите  
и плиткото за мен, море... 
Тогава, в онзи миг на предисмъртие, 
наум към теб ще се присегна. 
Със блянове и немощно усърдие 
очите ми, застивайки те гледат... 
Но пак ще искам! Бог ми е свидетел, 
един живот със теб да съм живял. 
Да изгоря ако ще ставам пепел, 
а не да съм подгизнал от печал... 

Стихопат. 
©Данаил Антонов
21.03.2023