laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
1.12.2012 г., 10:27 ч.

Ноември 

  Поезия » Друга
554 0 4

Безкрайни ноемврийски дъждове.

Вали, вали, вали до изнемога.

А вятър сив отчаяно зове

да тръгна с него. Но, уви, не мога.

 

Ноември е прихлупил всичко в мен.

В тъгата губя смисъл и посока.

Един познат до втръсване рефрен

приспива ме в летаргия дълбока.

 

Каква вселенска плътна самота.

Носталгията – с нож да я разрежеш.

А Зимата пред пътната врата

стои и гледа хладно изпод вежди.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??