Ноември… Далече остана
топлината на лятото,
а рано е още за бялата зима.
Грачи пресипнала врана,
някъде… А Вятърът
тъжно свири в комина.
Ноември… Цвете последно
в прегръдката скрежна.
Слънцето после просветна,
листенцата нежни попари.
И сякаш напълно обезкуражена
започна да пише мемоари, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация