Тъжен изглежда в мъглите ноември,
зейват в оголени клони гнезда.
Вятър превзема билата екстремно,
спят семената в дълбока бразда.
Вие коминът ни тъничък пушек,
къкри на печката чай от липа.
Дъжд ромоли, аз пък дълго го слушам.
С някаква нежност той тази нощ пя.
Пя с меланхолия, пя да си спомня
стара мелодия, дето горчи.
После да видя – от облак огромен
баба ме гледа със сини очи. ...