Не идвай и в съня ми нямаш място ти,
не питай забравила ли съм как боли,
не виждаш ли загърбих нашите мечти,
не искай да се върна назад – не ме моли!
Доброто мислил си ми, но дали?
Откровен си казваш – по-добре мълчи!
Спри! Дори сълзите в твоите очи
не ще ме трогнат –просто си върви!
Колко много приятели,
а оказаха се предатели,
времето, уви, то ги промени –
безвъзвратно.
И щом опитвах се да полетя,
те уж подаваха ми ръка,
но усещах аз ножа в гърба –
многократно.
© vibokal Всички права запазени