НОКТЮРНО
ЗА КАЛИНКИ И ЛИРА
Долита от съзвездието Лира
вълшебен танц на влюбени снежинки,
а още продължавам да се взирам
след малките отлитащи калинки...
От тях поисках точица едничка
за моето вълшебно многоточие,
от девет музи по едничка сричка
и шепот тих от вино непреточено...
* * *
Днес от тебе огън ще поискам,
за да стопля всеки леден камък,
стенещ край Преслав и древна Плиска
в носталгия по Волга, Дон и Кама.
А нейде край Кубанската ми люлка
калинките ми разкодират гена.
В нощта им светят хиляди светулки,
по-истински от всички земни гении.
© Николай Христов Всички права запазени