14.11.2018 г., 8:38 ч.

Нора 

  Поезия » Друга
762 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Прецъфтява любовта в сърцата  
ако честичко не я поливаме. 
И мълчи безрадостно креватът 
щом на него само си почиваме.    

Как искам да открадна късче нежност,  
но все не смея да направя стъпка.  
Може би е краят неизбежен  
щом изгубили сме всяка тръпка.   

И допирът ти мия аз от мене 
прикрила във душата си погнуса.  
Изкуствено гласът ми тихо стене
щом хормонът яко те раздруса.    

Крия че изпадам в нервна криза 
всеки път когато приближаваш.  
Рай е тук когато ти излизаш 
и далече нейде заминаваш.    

И тъй на границата на раздора 
искам да се хвърля даже в урва.  
Ибсен ме нарича просто Нора,  
а за всеки друг съм долна к**ва.    

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??