Под сребристата луна

спокойствие навред царува,

а магическите й крила

всяко кътче от света целуват.

Така спокойна е нощта,

така блещукат в блян звездите

загледани във красотата,

шепнещи си във ушите.

Във унеса си хорските души,

намерили за малко своя мир, 

рисуват картини, изграждат мечти

всяка нощ във съня си безспир.

Жълти поляни, лилави гори,

зелени жирафи, осмокраки змии,

дървета, високи до небесата

и падат пречистена пак на земята.