20.01.2007 г., 21:00 ч.
Нощ
Пак е нощ и аз пак съм сама.
Все поглеждам часовника скришом.
Ще се върнеш ли ти у дома?
До зори ли числата ще сричам?
Ще застанеш на прага смутен,
уморен от гуляите късни,
а въпросът "Защо?" вътре в мен
мисълта ми на хапки ще къса.
Аз не вярвам във твойта любов -
тя остана във минало време.
Моя мъко и мой благослов,
ти си все още моя вселена.
Пак е нощ и цари тишина.
Омагьосвам с очи циферблата.
Ще се върнеш, но твойта жена
ще те срещне ли с цвете в ръката?
Все поглеждам часовника скришом.
Ще се върнеш ли ти у дома?
До зори ли числата ще сричам?
Ще застанеш на прага смутен,
уморен от гуляите късни,
а въпросът "Защо?" вътре в мен
мисълта ми на хапки ще къса.
Аз не вярвам във твойта любов -
тя остана във минало време.
Моя мъко и мой благослов,
ти си все още моя вселена.
Пак е нощ и цари тишина.
Омагьосвам с очи циферблата.
Ще се върнеш, но твойта жена
ще те срещне ли с цвете в ръката?
© Нели Вангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чудесно,както всички преди него!!!Браво,мамо!Гордея се с теб от дъното на душата си!!!!!
-
Тъжничко..
Поздрав! -
Сети ме за един спомен.И без него ще се съмне,но той без теб едва ли ще може да заспи.
Поздрави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
