Вечерта като рана се пукна. От нея
се проточи на залеза нишката тънка.
Уморени овце по сокаците блеят.
За вечерна молитва камбаната звънка.
Като птици пред портите пърхат жените
и ръцете им сръчно потракват със куките.
С цветни прежди живота плетат и наплитат,
майсторят без почивка терлици и клюки.
А мъжете избръснати, с белнали ризи,
с бавни крачки отмерват до кръчмата пътя.
Натоварени с грижи и горести влизат,
а излизат олекнали, сякаш безплътни. ...