Градът.
Потънал в мрак и в нощни светлини окъпан
незнайни тайни в тъмните си ъгли скътал.
Красив и грозен, тъжен или весел?
Не, наши чувства са това, тук е просто есен.
И бродя в него, потънал в собствен свят
носталгия ми носи всеки мирис, цвят.
Не търся нищо, сълзи в очите ми от вятърът студен
така различно място е когато не е ден.
Колко много хора и живот кипи
не, този град не спи, той никога не спи.
За кой ли път излизам, шмугвам се под пелената на нощта ...